دانلود کتاب Диалози - ( Том 35 )

‘ЖИВОТЪТ Е ЕДИН И ГО ЖИВЕЯ
КНИГОПИС
„НЕПОРОЧНИ“ РОМАНИ:
„Луда вода“
„Вътрешна светлина“ „При самозащита“ „Опит за оцеляване“ „Нежни вълци“
„Студен огън“
„Белият дявол“
„Белият дявол и неговите синове“ „Белият дявол Атентатор“
„А.М.П.“
ВУЛГАРНИ РОМАНИ:
„Нерон Вълкът“
„Калигула Бесният“
„Цикълът на Месалина“ „Ликвидирайте Генерала“
„Оратория за козел и ангорска котка“ „Кървавият път на коприната“ „На лов за зеления принц“
„Последно причастие“ „Сънят на уморения лъв“ „Откриване на ловния сезон“ „Лебедовата песен на Майора“ „Синдромът на глутницата“ „Спрете полета на Сокола“
СБОРНИЦИ С РАЗКАЗИ:
„Инерция“
„Предел“
„Железният кон“
„Венерин хълм“
ВМЕСТО CV
Писателят Христо Калчев е най-касовият български автор на всички времена според някои негови събратя по перо. До неотдавна само библиомани знаеха името му.
Сега обаче
Бесният“ и
неговите книги „Нерон Вълкът“, „Калигула „Цикълът на Месалина“ надминават по тираж
Базовите съчинения, сочат статистики.
Италиански и руски спецове на мафиотския филм преследват Калчев, за да получат правата за екранизиране
на трилогията му. Сам авторът нарича романите си „мо- бифонни творби“, които се филмират трудно.
Ицо бил на 26 години, когато майка му го попитала дали ще се захване с нещо в този живот. Младежът
кръстосвал по цял ден столичните кафенета. Г-жа Вера Калчева поискала да знае как ще се препитава синът й. „Искам да стана писател“, казал отчетливо Ицо. Сега белетристът признава, че не си представял точно какво иска, но го теглело към бохемския живот. Седем години му били нужни, за да навлезе в занаята. Признава, че станал „Човека от кръчмата“. Никога обаче не пишел в механата, тъй като уважавал професията.
Седем години Ицо водил безгрижен живот и не се замислял за нищо. Винаги бил в центъра на купона. Сега изчислява, че е загубил хиляди дни от 53-годишния си съзнателен живот. Майка му се строшила да дава уроци по френски, за да го изхранва.
„Днес се изчервявам до уши, когато си спомням нейната жертва“, разкайва се блудният син. Колегите му цепели стотинката на две, а той живеел охолно на гърба на майка си, като твърди, че нямал никакви грижи.
Г-жа Вера Калчева била куражлия. Няколко години тя изкарала интернирана в омуртагско село сама с детето си. Турците белосали къщата, в която живеела жената в
6
беда. Те били големи кавалери, спомня си Ицо. Майка му ги благославяла до края на живота си. В онези години съпругът бил заточен в Белене без съд и присъда.
Христо се гордее с банкерската жилка на фамилията. Дядо му Константин Хаджикалчев бил виден българин. Той е един от делегатите, ходили в Европа да калесват цар за българите след Освобождението, припомнят си историци. Праотецът кръстосал континента. Снимки на хаджията с руски, датски и германски монарси изпълват семейния албум на Калчеви. Богатият банкерски род се занимавал още с износ на коприна и тютюни.
Малкият Ицо учил в женски манастир. Кармелитките от католическата църква в София го покровителствали. Малчуганът се мотаел в полите на майка Терез, която му преподавала френски. Зад оградата на светата обител не можели да влизат мъже и нищо живо от мъжки пол. Не прехвръквали дори петли. Дворът обаче бил собственост на Калчеви, твърди наследникът на славната фамилия.
Дядото-хаджия безумно обичал жена си, която била католичка от румънските земи, изучена в Гренобъл. Заради нея той отстъпил цял квартал от свои къщи в столицата до Докторската градинка на католическата църква.
Внукът учил в църквата „Санта Симплицитас“ на сегашната улица „Анжело Ронкали“. През 1951 г. милицията разгонила кармелитките. Униформени смъквали покривалата на Христовите невести. Седемгодишният Ицо се качил на оградата и изкрещял: „Сега тиквен медал ли ще ви дадат?“
Христо Калчев си останал буен и в зряла възраст. Омешал се с бохемите от Подуяне. С писателя Васил Попов делили една маса в писателското кафене, наричано „Сивото поточе“. Калчев бил известен скандалджия, припомнят събратя по перо. Пребил няколко литературни критици в началото на 80-те години. Рецензент написал унищожителна статия за книгата му „Луда вода“. В ро7
мана нямало нито едно обръщение „другарю“, казвало се в статията. Ицо причакал въпросния писач пред клозета на писателското кафене. Свалил му очилата и го проснал на земята. Подобна схватка приложил и на другите си рецензенти.
„От панталоните на виден критик направих омлет, ритах го в ташаците“, припомня си обиденият автор.
Веднъж Ицо пък си изпатил от Васил Попов — заради ревност. Седели в компанията на семейство на ирландци. Мъжът бил келтски терорист, маоист. Както си приказвали, мадамата пуснала крака си под масата между чатала на г-н Калчев. Васил Попов видял, скочил, бутнал масата и вдигнал луд скандал. Класикът си въобразявал, че всички жени харесват именно него. После шест години диво мразил сътрапезника си Христо.
Всъщност Христо Калчев се слави и до днес с успех сред нежния пол, коментират негови близки. Последната му, трета съпруга, Ели, е истинска хубавица. Тя го дарила със син, който сега е на шест годинки.
За първия си брак Калчев признава, че станал по недоразумение. Жената била актриса в провинциален театър и той я спасил от шефа й, който искал да я чука. Писателят се събрал за втори път с чешка певица, и живее с нея в Прага осемнадесет години.
Ицо още като тийнейджър се фукал пред момичетата. Чаровникът имал много поклоннички. Бил шампион по фехтовка. На първия ред по време на състезания винаги седяла дамата на сърцето му. По него си падали момичета с панделки, зрели каки, а също и връстнички. Фех- тувачът двайсет години не изпуснал сабята. Оттогава насам събрал двеста редки екземпляра хладно оръжие. Като деца ритали топка с Гунди, Сашо Костов и Стефан Данаилов. Навивали габардиновите крачоли и си били шутове с трендафори.
Писателят с носталгия си спомня по това „непорочно
в
общество“. Сега, като видел на снимка футболна звезда до гангстер, разбирал, че настъпва социално напрежение.
„Най-сладкият период в живота ми беше пазарджишкият“, разнежва се Ицо. Той бил драматург на театъра по времето на неговата европейска слава. Събирали се под чинара на кафенето в двора на театъра, построен върху бившия турски зандан. Там гаврътвали по чашка с Милен Пенев, Катя Паскалева, Киро Кавадарков, Жоро Слона, Нерона, Иво Русев и други юнаци. Говорили си дръзки приказки срещу мръсотията в живота.
Христо Калчев се възмущава, че сега моралните стойности в обществото са подменени, а издигнатите хора — корумпирани. Според него творец бил не този, който пи- шурка вкъщи, потънал в прах. Писател е онзи, който има куража да каже:
„Момчета, майка ви е е...на, положението е безнадеждно, държавата загива.“ И въпреки това да продължи да твори, добавя Ицо.
Катя Гумнерова 21 декември 1996 г.