دانلود کتاب Граматика на съвременния български книжовен език. В три тома. Том II

Граматика на съвременния български книжовен език. В три тома. Том II. Морфология/ ред. С. Стоянов От издателя.В учебнике изложена теоретическая основа морфологической системы болгарского языка.Думата граматика е от гръцки произход. Това название е произведено от gramma 'буква'. В старогръцки словосъчетанието techne grammatike е означавало „умение, изкуство да се употребяват буквите за правилно писане". От гръцки език названието граматика е преминало в латински, а от латински е заето почти във всички европейски езици: във фр. grammaire, в нем. Grammatik, в рус. грамматика и т.н. Содержание книги: Показать / Скрыть текст ГРАМАТИКАПредмет и задачи на граматиката. Видове граматикиПредмет и задачи на граматикатаВидове граматикиПо-важни граматики на новобългарския езикМОРФОЛОГИЯПредмет на морфологиятаДума и нейното значениеОпити за дефиниране на думатаДумата като езикова единицаФорма на думатА. Понятието „словоформа"ПарадигмаЗначение на думатаМногозначност на думите... Потенциални и реализирани значенияДействителни и мними значения на думите и на техните формиГраматическа категорияОтношение между звуковия състав на думата и нейното значениеСтроеж на думатаМорфемаВидове морфемиКоренАфикси (наставки и представки)Окончание (форматив)Определителен членСъединителни морфемиОснова на думатаПонятие за основа на думатаВидове основиСложни думиСложни граматически формиСъкратени сложни думи (съкратени сложни названия)СловообразуванеСловообразуването като основен процес в езиковия развойНачини за образуване на нови думи в българския езикОбща характеристика на морфологичната система на съвременния български езикАналитизмът като главна особеностПонятие за синтетичен и за аналитичен граматически стройПрояви на аналитизма в съвременния български езикДруги характерни особенностиЗадпоставен определителен членРедовна употреба на форми за аорист и имперфектНаличие на несвидетелски глаголни формиШироко застъпено глаголно окончание -м за сегашно време 1 лице единствено числоШироко разпространено окончание за множествено число –овеГенерализирано окончание за повелително наклонение 2 лице множествено число –етеНови форми на притежателното местоимсиие за 3 лицеГраматическа класификация на думитеВидове класификации от граматическо гледищеСемантично-граматическа классификацияМорфологична классификацияСинтактична (функционална) класификацияСЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕСемантична и граматична характеристикаВидове съществителни именаА. Видове съществителни по значение1. Съществителни нарицателни и съществителни собствениСъществителни нарицателниСъществителни собствениСъществителни собствени имена, произлезли от съществителни нарицателниСъществителни нарицателни имена, произлезли от съществителни собствениСъществителни собствени лични имена2. Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значение3. Съществителни събирателни4. Съществителни имена за действияБ. Видове съществителни по съставмПрости и сложни съществителниПрости съществителниСложни съществителниНепроизводни и производни съществителниОбразуване на съществителни именаА. Образуване на прости съществителниОбщи положенияI. Образуване на съществителни нарицателни именаСъществителни нарицателни имена за лицаИмена за животни и растенияИмена за предметиИмена на заведения, учреждения и други места, където се извършва дейностИмена за действияИмена за качества, свойства и други абстрактни понятияСъществителни събирателниУмалително-гальовни и увеличителни съществителниII. Образуване на съществителни собствени именаСъществителни собствени лични именаУмалително-гальовни лични именаСъкратени умалително-гальовни лични именаПрякори и прозвищаПрезимена (бащини и фамилни имена)Съществителни собствени селищни именаБ. Образуване на сложни съществителниI. Сложни съществителни със съединителна гласна1. Суфиксни сложни съществителни2. Безсуфиксни сложни съществителниII. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна1. Суфиксни сложни съществителни2. Безсуфиксни сложни съществителниIII. Сложни съществителни без съединителна гласнаIV. Акцентни типове при сложните съществителниV. Правопис на сложните съществителниГраматически категории при съществителните именаА. Род на съществителните именаОбщо за граматическата категория родОтношение между граматически род и естествен родОтношение между граматическа форма и граматически родСъществителни имена от общ родБ. Число на съществителните именаГраматическата категория число1. Образуване на форми за множествено число на съществителните от мъжки родФорми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки родФорми за множествено число на многосричните съществителни от мъжки родБройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род2. Образуване на форми за множествено число на съществителните от женски род3. Образуване на форми за множествено число на съществителните от среден родСъществителни, които имат форми само за единствено числоСъществителни, които имат форми само за множествено числоВ. Остатъци от падежни форми при съществителни именаОтпадане на старата именна флексияЗвателна форма на съществителните имена от мъжки родЗвателна форма на съществителните имена от женски родСъществителни имена, които нямат звателни формиГ... Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност)Същност на граматическата категория определеностМорфологична същност на определителния членI. Членуване на съществителните имена в зависимост от морфологичните и фонетичните им особености (морфологично-фонетичен аспект)Общо правило1. Единствено числоа) Мъжки родб) Женски родв) Среден род2. Множествено числоII. Членуване на съществителните имена в зависимост от някои по общи особености на значението им (семантичен аспект)1. Съществителни собствени имена2. Съществителни нарицателни именаIII. Членуване на съществителните имена в зависимост от тяхната служба в изречението (синтактичен аспект)Общо за синтактичния аспект при членуването1. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги членувани2. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги нечленувани3. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно членувани4. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно нечле-нувани5. Някои случаи, когато членуването на съществителните не е мотивиранПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕСемантична и граматична характеристикаВидове прилагателни именаА, Видове прилагателни по значениеКачествени прилагателниОтносителни прилагателниПреминаване на относителни прилагателни в качествениПрилагателни имена от причастияБ. Видове прилагателни от словообразователно и структурно гледищеОбразуване на прилагателни именаI. Прости прилагателни1. Образуване на качествени прилагателни2. Образуване на относителни прилагателни3. Наставки в прилагателни от чужд^произход4. Образуване па прилагателни чрез представкиII. Сложни прилагателни1. Сложни прилагателни с подчинителиа връзка между двете части на основатаСложни прилагателни с независима част на основата, която е глаголен коренСложни прилагателни с независима част на основата, която е съществително имеСложни прилагателни с независима часг на основата, която е прилагателно имеСложни прилагателни с независима част на основата, която е причастие2. Сложни прилагателни със съчинителна връзка между двете части на основатаСамостойна употреба и субстантивация на прилагателнитеГраматически категории при прилагателните именаА. Род на прилагателнитеБ. Число на прилагателнитеЗвукови промени при образуване формите на прилагателните за род и числоВ. Остатъци от падежни форми при прилагателнитеГ... Членуване на прилагателнитеI. Членуване на прилагателните в зависимост от техните морфологични и фонетични особености1. Единствено числоЧленуване на формите за мъжки родЧленуване на формите за женски родЧленуване на формите за среден родЧленуване на прилагателните с неизменна форма2. Ачножествено числоII. Членуване на прилагателните като определения1. Необоссбени определенияЧленуване на прилагателните като определения на съществителни нарицателниЧленуване на прилагателните като определения на съществителни собствениЧленуване на прилагателните като определения на обращенияЧленуване на прилагателните като еднородни определения2. Обособени определенияЧленуване на прилагателните като обособени определенияIII. Членуване на прилагателните като сказуемни определенияIV. Членуване на самостойно употребени прилагателни като обращенияД. Степенуване на прилагателните именаСъщност на граматическата категория степенФорми и значения на степените за сравнениеЧИСЛИТЕЛНО ИМЕСемантична и граматична характеристикаКоличествени (бройни) числителни именаа) Образуване и граматически особеностиб) Количествени (бройни) числителни за приблизителноств) Дробни числителни именаг) Членуване на количествените (бройните) числителни именаРедни числителниа) Образуванеб) Род, число и членуванеУмалително-гальовни числителниСъществителни имена от числителниПрилагателни имена от числителниНаречия от числителниМЕСТОИМЕНИЕСемантична и граматична характеристикаВидове местоименияЛични местоименияУпотреба на личните местоименияПритежателни местоименияУпотреба на притежателните местоименияЧленуване на притежателните местоименияВъзвратни местоимения1. Възвратно лично местоимение2. Възвратно притежателно местоимениеПоказателни местоименияВъпросителни местоименияОтносителни местоименияНеопределителни местоименияОтрицателни местоименияОбобщителни местоименияГЛАГОЛСемантична и граматична характеристикаВидове глаголиПреходни и непреходни глаголиЛични и безлични глаголиНевъзвратни и възвратни глаголиПрости и сложни глаголиВидове глаголни формиЛични (определени) и нелични (неопределени) глаголни формиПрости и сложни глаголни формиОбразуване на глаголиОбразуване на глаголи чрез представки (префиксация)Значения на отделните представкиГлаголи с повече представкиОбразуване на глаголи чрез наставки (суфиксация)Наставки за образуване на глаголи от I спрежениеНаставки за образуване на глаголи от II спрежениеНаставки за образуване на глаголи от III спрежениеГраматически категории на глаголаА. Лице на глаголаБ. Число на глаголаВ. Залог на глаголаДеятелен залогФормиЗначение и употребаI. Глаголното лице не съвпада с получателя на действиетоII. Глаголното лице съвпада с получателя на действието (възвратен вариант на деятелния залог)Страдателен залогФормиЗначение и употребаI. Глаголнот о лице съвпада с получателя на действиетоУпотреба на възвратнострадателните форми246 Употреба на причастнострадателните формиРаспространиенето и употребата на възвратно-страдателнмте н на причастнострадателните формиII. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (безличен вариант на страдатслння залог)Мотивираност на страдателнмя залог... Модална употреба на страдателните формиГ. Вид на глаголаСъщност на категорията видФорми Значение н употребаМодална и стилистична употреба на глаголните видове (Видова конкуренция)Начини на глаголното действиеД. Време на глаголаВремето като граматическа категория... Система на глаголните времена в българския езикСегашно времеФормиУдарениеОсновна форма на глаголаЗначение и употребаПренгсна употреба на сегашно времеМодглна употреба на сегашно времеМингло свършено греме (аорист)ФормиСпрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено времеУдарениеКласификация на глаголите по основата на минало свършено времеЗначение и употребаМодална употребаМинало неопределено време (перфект)ФормиСловоредни особености на формите за минало неопределено времеФорми на спомагателния глагол съмУдарениеЗначение и употребаМодална употребаМинало несвършено време (имперфект)Форми (§ 431)Спрежение на спомагателния глагол съм (бъда)Значение и употребаМодална употребаМинало предварително време (плусквамперфзкт)ФормиСловоредни особености на формите за мин мо предварително времеЗначение и употребаМодална употребаБъдеще време (футурум)ФормиСловоредни особености на формите за бъдеще времеБъдеще време на спомагателния глагол съмЗначение н употребаМодална употребаБъдеще време п миналотоФормиЗначение и употребаМодална употребаБъдеще предварително времеФормиЗначение и употребаБъдеще предварително време в миналотоФормиЗначение и употребаЕ. Наклонение на глаголаНаклонението като морфологична категория1. Изявително наклонение2. Преизказно наклонениеОбразуване на формите за времената в преизказно наклонениеФорми и употреба на отделните преизказни временаСегашно преизказно времеМинало свършено преизказно времеМинало несвършено преизказно времеМинало неопределено преизказно времеМинало предварително преизказно времеБъдеще преизказно времеБъдеще в миналото преизказно времеБъдеще предварително преизказно времеОбщи положения при употребата на преизказните временаФорми за по-силно преизказване и употребата имИзразяване на неочаквани действияУпотреба на разказвателните наклонения в различни видове разказ или повествуванеИзявително и преизказно наклонение — разказвателни наклоненияУпотреба на разказвателните наклонения при предаване на исторически събитияУпотреба на преизказно наклонениеУпотреба на изявително наклонение в особени случаиУпотреба на разказвателните наклонения в художествен разказа) В народното творчествоПреизказно наклонение в народните приказкиСмесване на преизказно и изявително наклонение в народните песниб) В личното художествено творчествоИзявително наклонение в разкази, повести и романиРазказвателните наклонения в легендиРазказвателните наклонения при повествуване във форма на лични наблюденияИзявителни и преизказни времена в пряката реч на героите3. Повелително наклонениеФорми за повелително наклонениеЗначение и употреба4. Условно наклонениеФормиЗначение и употребаУпотреба на двата вида форми за условно наклонениеУпотреба на условното наклонение в книжовния езикРазграничение между условно наклонение и бъдеще време в миналотоУпотреба на глаголните времена и наклонения в условни изреченияНЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИПричастияСегашно деятелно причастиеОбразуванеЗначение и употребаСегашно страдателно причастиеМинало свършено Деятелно причастиеОбразуванеЗначение и употребаМинало несвършено деятелно причастиеОбразуванеЗначение и употребаМинало страдателно причастиеОбразуванеЗначение и употребаДеепричастиеОбразуванеЗначение и употребаОтглаголни съществителниОбразуванеЗначение и употребаОстатъци от инфинитивНАРЕЧИЕСемантична и граматична характеристикаОбразуване1. Наречия от съществителни имена2. Наречия от прилагателни имена3. Наречия от числителни имена4. Наречия от глаголи5. Наречия от местоимения (местоименни наречия)6. Образуване на умалителни наречияВидове наречия по значениеОпределителни наречияНаречия за начинНаречия за количество и степенПредикативни наречияОбстоятелствени наречияНаречия за мястоНаречия за времеНаречия за причина и за целНаречия за логическо уточняване и за модалностОтношение па наречията към другите части на речтаПреход на наречия в съюзиПреход на наречия в предлозиПреход на наречия в частициПРЕДЛОГСемантична и граматична характеристикаСъстав и произход на предлозитеПредложни изразиФонетично-акцентни особености на предлозитеРекция (управление) на предлозитеПредлози и представкиПредлози и съюзиСемантично (смислово) съдържание на предлозитеЗначение и употреба на предлозитеПредлогът безПредлогът еПредлогът вместо (и наместо)Предлогът въпреки (и пряко)Предлогът върху (и въз, връз)Предлогът доПредлогът за (и заради, поради)Предлогът задПредлогът из (и низ; предлозите иззад, изпод, измежду, извън)Предлогът катоПредлогът крайПредлогът към (и откъм)Предлогът между (помежду)Предлогът наПредлогът надПредлогът о (и около)Предлогът освенПредлогът от (и отвъд, отсам, оттатък)Предлогът поПредлогът подПредлогът пред (и преди)Предлогът презПредлогът приПредлогът сПредлогът свръхПредлогът след (и подир, подире)Предлогът споредПредлогът спрямоПредлогът сред (всред, насред, посред)Предлогът срещу (спроти и против)Предлогът уПредлогът чрез (и посредством)СЪЮЗСемантична и граматична характеристикаАкцентни особеностиМясто на съюзите в изречениетоСъстав и произход на съюзитеСъюзи и съюзни думиЗначение на съюзитеСъчинителни съюзиПодчинителни съюзиМЕЖДУМЕТИЕСемантична и граматична характеристикаМясто на междуметието в изречениетоПроизход на междуметиятаВидове междуметия по значениеЗвукоподражателни думиОбразуване на други думи от междуметия и звукоподражателни думиЧАСТИЦАСемантична и граматична характеристикаПроизход на частицитеМясто на частиците спрямо думите, към които се отнасят, и мястото им в изречениетоУдарение на частицитеСемантичен анализ на частицитеI. Видове частици със служебна роля в изречението1. Частици за усилване2. Емоционални частици3. Модални частициа) Волево-подбудителни частициб) Утвърдителни частицив) Отрицателни частициг) Въпросителни частицид) Частици за изразяване на отношение към достоверността на факти4. Частици за посочване и определянеII. Словообразуващи частициIII. Формообразуващи частициСъкращенияЗнакове